Концерт

Образователен концерт Старогръцката драма – отговори за деца с участието на артисти, лектори и деца от ромската, арменска и еврейска общност, участвали в обучителния процес.
Творческият екип включва Асен Аврамов, Десислава Шпатова, Снежина Петрова, Георги Гочев и Ася Иванова.

Има ли бог на театъра?

Да, древните гърци са го наричали Дио̀нис.

 

А на какво друго е бог Дионис?

Той е бог на виното и радостта. Подобно на винената напитка, която променя човека, и Дионис умее да се променя. Често става от един – друг. Сменя си облика и лицето. Затова и той, и неговите почитатели носят маски. Дионис е бог на играта и превъплъщенията. Логично той е бог на театъра

Как е бил почитан Дионис?

С шествия, които приличали на днешните карнавали. Гримирани, преоблечени, маскирани, участниците в тези шествия се разделяли на групи, които пеели и си разменяли реплики – понякога шеговити, понякога заплашителни. Носели със себе си и се заплашвали с направено от дърво онова нещо, което мъжете крият под долната си дреха.

А как е възникнал театърът?

Вероятно от същите тези шествия. Театър, на стгр. тѐатрон, означава „място за гледане“. Театърът възникнал, когато размяната на реплики между участниците в шествието се превърнала в режисирани сценки, а самите участници се разделили на изпълнители и просто зрители.

Театърът се свързва с древна Атѝна, защо?

Защото там се провеждали най-прочутите театрални състезания в древността – на празник в чест на бог Дионис, който се провеждал в края на март/началото на април и се наричал Големи или Градски Дионисѝи.

Защо се провеждал тогава?

Защото за древните елини тогава започвала пролетта – природата се обновявала, корабите отново тръгвали по морето. Бог на оживлението, Дионис е празнуван именно в сезона на оживлението, който е пролетта.

А защо се казвали Градски Дионисии…има ли и Селски?

Всъщност има. Селски се наричали по-малките празници на Дионис по селата около Атина, които празници се провеждали в началото на януари. Те много приличали на днешните кукерски игри.

А защо Големи Дионисии? Какво им е било голямото?

Били са изключително пищни и са се провеждали цели пет дни. Това е бил един от най-големите празници в Атина и изобщо в Древна Гърция. Поради това, че корабоплаването вече е започнало – елините плават по море от март до ноември, – Атина е била пълна с чужденци.

Какво се е случвало през тези пет дни?

На първия ден е имало жертвоприношения на животни и тържествено шествие, на което една свещена статуя на Дионис е била отнасяна от селцето Елеутѐрай до храма на бога в подножието на Акропола, където е центърът на Атина и, може да се каже, на цяла Елада.

Каква е била тази статуя?

Била е от дърво и е имала формата на онова, което мъжете държат скрито под долната си дреха. Жителите на Елеутерай някога я подарили на атиняните, които се обидили и им я върнали. Дионис обаче се разгневил на атиняните и ги наказал жестоко – мъжете загубили силата си, жените спрели да раждат, природата пресъхнала. Така те били принудени да я приемат.

А защо е в такава форма, това не е ли обидно?

Говоренето и показването на срамни неща се правело не за да се обидят хората; правело се, за да се разбуди тяхната сила, както и силата на природата.

Добре, но да се върнем на празника, какво ставало в другите четири дни?

Другите четири дни били посветени на театър. Имало театрално състезание, т.нар. аго̀н. На него се състезавали трима автори на трагедии, всеки с по три трагедии и една сатирна драма; петима автори на комедии; и десет хора, които изпълнявали песни в чест на Дионис, наречени дитира̀мби…

Чакай, чакай, стана сложно. Първо, какво е аго̀н и има ли общо с агония?

Има. Агон означава на старогръцки „битка“, „трудност“, „състезание“. Оттам агонията е битка и състезание на човека с трудни обстоятелства или със самия него.

Добре, а какво точно означава трагедия?

Думата идва от тра̀гос, което означава „козел“, и одѐ, което означава „песен“. От думата одѐ е дошла и българската дума „ода“.

А какъв е този козел?

Победителят в състезанията за трагедии получавал като награда козел – едно от свещените животни на Дионис. Така че думата „трагедия“ означава песен, с която се състезаваш за един козел. Иначе трагедията е драма със сериозно и страшно съдържание, за разлика от комедията, която е драма със смешно съдържание.

А какво точно означава комедия?

Думата идва от ко̀мос – така се наричали група младежи, които празнували шумно празника на бог Дионис, – и отново одѐ, което е песен. Комедия са песните на шумните младежи, опиянени от духа на Дионис.

А какво е драма?

Драма буквално означава „действие“. В драмата освен говорене има и игра и действия.

Ами са̀тирна драма?

Са̀тирната драма е малка пиеса, която прилича на комедията. Само че в нея основни персонажи са т.нар. сатири – козлоногите спътници на бог Дионис, които като едни весели гноми постоянно се забъркват в неприятности. Понеже любимото им занимание било да се надсмиват над всичко, думата „сатиричен“ означава днес именно това – осмиващ.

А как е изглеждал древният театър? Същият ли е бил като нашите театри?

За разлика от днешните театри, които са на закрито в зали, античните са били на открито. Първоначално са били от дърво, а по-късно са строени от камък.

Сцената имала формата на квадрат или триъгълник, а зрителите се разполагали в полуокръжност. Те стоели на каменни скамейки (някои си носили възглавнички от дома), а на седалки стоели единствено важните лица, разположени на първия ред – управниците на Атина и жрецът на Дионис. Техните места били надписани – като столовете на днешните режисьори.

Колко души е побирал древният театър?

Този в Атина, където са се провеждали споменатите театрални състезания, е побирал 15-17 хиляди зрители. Колкото един средно голям стадион.

А бил ли е пълен театърът?

Да. На театър ходели всички – от обикновените люде до най-важните особи на Атина. Имало е театрални фенове, които не пропускали нито едно театрално представление – например великият философ Сократ.

В един момент атинската държава дори плащала на най-бедните, за да гледат театър. Това се наричало диобелѝя: дребна сума от два обо̀ла (това е най-малката атинска монета), достатъчна, за да се нахраниш за един ден.

А в гръцкия театър имало ли е декори?

Да, имало е рисувани картини, които са се поставяли върху т.нар. скенѐ.

Като във филма „Гладиатор“ ли, така ли е било?

Донякъде. Римляните създали гладиаторските игри, като смесили гръцкия театър с бойните игри на древните етруски – народ, който живеел на Апенинския полуостров.

А в гръцкия театър имало ли е декори?

Да, имало е рисувани картини, които са се поставяли върху т.нар. скенѐ.

А къде са стоели актьорите?

На т.нар. орхѐстра, където стоял и хорът, а по-късно, когато скенѐто се превърнало в стабилна постройка, са стоели на малка платформа пред него, наречена проскѐнион. От думата орхѐстра пък идва нашата дума „оркестър“.

Какво е скенѐ?

Скенѐ означава букв. палатка. Това са били първоначално два кола, между които била опъвана завеса, за да се изобрази дом или дворец. Оттам идва практиката театрите да имат завеси. Впрочем, нашата дума „сцена“ идва именно от думата скенѐ.  

Какви са били актьорите?

Били са само мъже – дори и когато са играели женски роли. Носели маски и били облечени с пищни костюми, качени на обувки с висока дървена платформа, наречени коту̀рни. В трагедията обикновено участвали от един до трима актьори.

Какви били тези маски?

Били направени от дърво и кожа и изобразявали типови, а не индивидуални лица, т.е. лица на царе, царици, роби, а не конкретният цар Х или конкретната царица Y.

А как са познавали актьорите?

Актьорите се познавали не по лицето, както е днес, а по гласа. Добрият актьор бил този, който можел да си преправя гласа и да играе едно след друго мъже и жени, царе и роби.  

Ами хорът, той какъв е бил?

И той е съставен от мъже. Хорът бил от 12 до 15 души и за разлика от актьорите, които декламирали и изразявали емоциите си предимно с жестове, без да се движат много по сцената (което било трудно с тежките им костюми и обувки), хорът пеел и се движел ритмично заедно с песента. Хорът си имал и т.нар. корифей̀ – нещо като водач или глава на хора, който задавал движенията на останалите.

Песен?

Да, в трагедията има части, които се декламират, и части, които се пеят като песни.

А те имали ли са мелодии?

Навярно в някои трагедии е имало и музика, но мелодията идвала от самото слово.

Как така?

То представлява мелодични стихове, в които обаче няма рими, а т.нар. стъпки.

Когато слушаш трагедия, чуваш, че сякаш някой много голям човек ходи.

Какви са тези стъпки?

Например за героинята на трагедията „Медея“ от Еврипид се казва, че когато страда, тя:

Лежѝ и чѐзне, гъ̀лта скръ̀б, линѐе в гла̀д

След всяка неударена сричка следва ударена и така шест пъти. Тази стъпка се нарича ямб и в нея са повечето разговори в трагедията. Прилича на бърз удар с юмрук и е особено изразителна, когато героите се карат, което става често в трагедията.

А има ли други стъпки?

Когато героите страдат, могат да говорят в друга стъпка, която се нарича анапѐст. Тя има една неударена сричка в повече от ямба. Прилича на въздишка…

За това̀ ви прика̀звах, деца̀, за това̀,
погледнѐте я май̀ка ви – мя̀та се в жлъ̀ч

Примерът е от същата трагедия – „Медея“ на Еврипид.

Ами песните на хора, те в каква стъпка са?

Те са в най-разнообразни стъпки, срещат се вече познатите ямби и анапести, но и други стъпки, например една, която се нарича дактѝл. Тя е като обърнат наобратно анапест – първо има една ударена и след това две неударени срички. Прилича на марш.

Ѐто, свещѐните рѐчни пото̀ци обра̀тно потѝчат.
Пра̀вда с непра̀вда се смѐня, светъ̀т се объ̀рква.

Тези думи на хора в „Медея“ са в дактили, а последната стъпка е непълна.
Дактилът създава усещане за тържественост – важно за хоровите песни, където често се казват сериозни неща за смисъла на онова, което се случва.

Значи има разлика между говоренето на актьорите и това на хора?

Да, разликите са три. Първата е, че актьорите декламират, а хорът пее. Втората е, че актьорите говорят в едни поетически стъпки, а хорът в други. Има и трета и тя е, че актьорите говорят на един диалект на гръцкия език, а хорът на друг.

Как така?

Актьорите говорели на онзи диалект на гръцкия, на който говорели всички в Атина – нарича се йоний̀ски. Хорът пък говорел на друг диалект – т.нар. дорий̀ски. Гръцкото ухо ясно различавало двата диалекта.

Но защо е това?

Не се знае със сигурност, но тази смесица може да се сравни с архитектурата на прочутия Партено̀н, който се извисявал над Дионисовия театър. Масивните колони, типични за дорийската архитектура, придават една солидност на цялото, докато разчупените линии на фризовете и украсите му придават подвижност. Нещо подобно има и в трагедията: дорийската реч ѝ придава тежест, докато йонийската – живот.

Ами боговете – те на какъв език говорят?

Гръцките богове се представят като по-едри гръцки хора и говорят гръцки език – малко по-високопарен от този на обикновените хора, но гръцки.

А къде стоят те?

Когато се появяват на сцената, те висят във въздуха на платформа, издигната от кран. Римляните нарекли този ефект deusexmachina, бог от машина. Понеже боговете се явявали на сцената най-вече в трудни ситуации, които хората не могат да разрешат сами, изразът deusexmachinaстанал нарицателен за решение, което идва отвън.

А как се е чувало и виждало от последния ред?

Актьорите обували обувки на високи платформи. Що се отнася до звука, античните театри били проектирани с отлична акустика. Освен това маските, носени от актьорите, служели като резонаторна кутия, която усилвала звука.

И кой е плащал за всичко това?

Богати граждани, които са били избирани от града. Подготовката на едно представление е излизала по тогавашните цени колкото една прилична къща.
За хоровете, които се състезавали в пеене на химни в чест на Дионис, плащала всяка община в Атина – общо десет на брой; в този случай парите били събирани от всички граждани.

А как са избирали кой поет да се състезава?

Година преди състезанието поетите отивали при уредника на състезанията – т.нар. архо̀нт – и му представяли части от своите произведения. Той избирал тримата най-добри.
Малко преди същинското състезание имало и нещо като предпремиера. Състезанието се наричало аго̀н, а предпремиерата – проа̀гон

Кои са най-известните автори на трагедии?

Знаем имената на десетки автори, но имаме запазени цялостни произведения на трима от тях: Есхил, Софокъл и Еврипид. Известни са и като тримата велики трагици на античността.
Най-възрастният от тях е Есхил, който умира през 456 г. пр. Хр., а най-млад Еврипид, който се ражда през 480 г. пр. Хр.
От огромното им творчество – около 300 пиеси – са оцелели едва 33.

А кои са най-известните автори на комедии?

Всъщност най-известният и единственият, от когото имаме запазени цялостни комедии, се нарича Аристофан и е роден около 450 г. пр. Хр.

Коя е най-известната трагедия?

Според философа Аристотел най-добрата трагедия е „Едип тиран“ на Софокъл, поставена на сцена през 429 г. пр. Хр. В нея тиранът на Тива Едип разбира, че поради съдбовно заблуждение е убил баща си и се е оженил за майка си.
Може би най-известната трагедия обаче е вече споменатата „Медея“ на Еврипид, поставена на сцена през 431 г. пр. Хр.

Спечелила ли е?

Не, класирана е на трето място, т.е. последна.

А защо тогава е известна?

Заради скандала, който предизвикала. Еврипид заимствал мита за колхидската принцеса Медея и го променил по неочакван начин.

Как?

Според мита Медея и нейният съпруг Язон живеели като бегълци в Коринт заедно с двете си деца. Язон намислил план да се ожени за царската дъщеря на Коринт и по този начин да осигури по-добро бъдеще на себе си и децата си. Изоставената Медея, която трябвало да напусне Коринт, му отмъстила, като убила бъдещата му съпруга и нейния баща. Традиционният мит разказва, че коринтяните, за да отмъстят за убийството на своя цар, убили децата на Медея и Язон. В своята трагедия Еврипид обаче променил развръзката, като направил така, че Медея сама убила децата си. Зрителите били потресени от този финал.

Защо го е направила?

За да отмъсти на своя неверен съпруг – най-голямото наказание за един мъж в онази епоха било това да остане без наследници. Има десетки трагедии на тази тема. Но има и друга причина – за да спаси децата си от позор и труден живот. В края на трагедията тя обещава, че ще ги дари с безсмъртие.

Те на небето ли отиват?

Не точно. За гърците всички мъртви отивали в Подземното царство и се превръщали в нещо като безплътни сенки. Децата на Медея обаче ще се превърнат в духове-закрилници, на чийто гроб коринтяните ще отдават всяка година почит.

А от кого зависи?

Според гърците – до голяма степен от случайността и волята на боговете. Най-важният урок, който човек научавал от трагедията, бил, че не всичко зависи от него. В края на „Медея“ хорът пее:

А пък Зевс отвисоко подрежда света,
боговете нехаят за хорски мечти –
пожелай си едно, ще откажат от раз,
изненадващо с друго ще те надарят.
Тук сега ти научи и този урок!

За това ли е тази трагедия – за убийството, което извършва Медея?

Не. Трагедията е за човешката природа – за природата на мъжа и на жената. За онова, което искат мъжете и което искат жените. За постъпките, които вършим, водени от разума и сметката, и тези, които вършим, водени от страстта и гнева.
За това, че не всичко в света зависи от човека.