Медея идва след

в Пловдив

на сцената на Античния театър

Проектът „Медея“ се разгръща едновременно в социална и художествена посока,  изследва и представя различни аспекти на културния продукт – неговият образователен, интеграционен и художествено-творчески потенциал и разработва иновативни възможности за включване на различни социални групи в един мащабен театрален продукт.

Античните сюжети са важна част от цивилизационното развитие и творческото им актуализиране днес дава възможност за легитимиране на театъра като инструмент за обединяване на гражданското общество в едно колективно преживяване.

Етапи на проекта

Изложба

на детски рисунки МЕДЕЯ – Деус екс махина или що е то античен театър?

Концерт

Образователен концерт „Старогръцката драма – отговори за деца“

Спектакъл

Театрален спектакъл с участието на артисти, студенти и деца.

Носители на универсално съдържание, митовете са най-старото образователно и възпитателно средство. Първите впечатления за света извън дома и семейството детето добива именно чрез митовете и приказките.

Митът обаче има още една функция. Той показва важни и често неразрешими конфликти в общността и света, и съответно – дава разбиране за техния смисъл и решения за тяхното преодоляване. Така митът изпълнява и терапевтична функция. Онзи, който е засегнат от определен конфликт или травма, често намира чрез героя на мита, за когото слуша или чиято роля играе, един вид обяснение за съдбата си и евентуално облекчение.

Резюме на мита

Златното руно: Царят на Тесалия Ата̀мас се оженил за Ино̀, която обаче ревнувала от децата от първия му брак. Принуден от нея, царят се съгласил да ги убие, Зевс ги съжалил и изпратил крилат златен овен, който отвел момчето и момичето надалеч. Хѐле, дъще-рята на Ата̀мас, паднала от овена и се удавила в морето на мястото, което по-късно било наречено Хелеспонт, а Фрѝксос, синът на царя, стигнал благополучно до Колхѝс (или Колхида, древно царство на източния бряг на Черно море, дн. Грузия), където принесъл в жертва на Зевс златния овен. Неговото руно станало символ на властта в Колхѝс.

Аргонавтите: Години по-късно в Тесалия, в Й̀олкос (дн. Волос), управлява цар А̀йсон. Неговият син и наследник Я̀зон бил изпратен да се обучава при прочутия кентавър Хѝрон. Докато той отсъствал, тронът бил неправомерно завзет от чичо му Пелѝас. Когато Язон се завърнал в Йолкос, Пелѝас, за да се отърве от него, го изпратил в Колхѝс, за да върне в Елада златното руно. Язон построил кораба Арго̀ и събрал екипаж от герои (т.нар. аргонавти), с които след множество премеждия стигнали в Колхис. Там Медея, дъщерята на местния цар Айѐтес и внучка на слънчевия бог Хелиос, се влюбила в Язон и му помогнала да открадне руното, като при бягството им от града убила брат си и разхвърлила по пътя насечения на парчета труп, за да забави преследвачите. После отплавала с Язон за Елада и се омъжила за него. Когато двамата се върнали в Йолкос, тя убедила дъщерите на Пелиас да сварят баща си – ако го направели, той щял да си върне младостта, – и царят умрял в страховити мъки. След насилствената смърт на Пелиас Медея и Язон трябвало да напуснат Йолкос. Установили се в Коринт, където управлявал цар Крео̀нт.

Язон и Медея: За да осигури по-добро бъдеще на децата си, Язон решава да се ожени за Глау̀ке, дъщерята на Креонт, като напуска Медея и двете им деца. Медея е гневна и нейната омраза към Язон нараства още повече, когато Креонт ѝ заповядва да напусне Коринт. В рамките на един ден, който измолва, за да се подготви за изгнанието, Медея отмъщава на Язон и Креонт. Първо е убита Глауке – чрез напоени с отрова дреха и диадема, които Медея изпраща по децата си като сватбен дар за булката; с Глауке загива и Креонт, който се опитва да помогне на дъщеря си; накрая Медея убива и двете си деца. Междувременно в Коринт пристига атинският цар Егѐй, който е бездетен. Медея му обещава, че ще го изцери, ако в замяна той ѝ предостави убежище. В края на трагедията тя отлита на крилата колесница за Атина.

Трагедията е представена през 431 г. пр. Хр. в Дионисовия театър на Атина. Печели трето място.

ЕКИП НА ПРОЕКТА „МЕДЕЯ“

Проектът е част от официалната програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 и се реализира с подкрепата на Нов български университет, Гьоте институт – България, СП „Култура“ и НФ „Култура“.

Партньори: Сдружение „Алианс за равни права и устойчивост“, Фондация „Аракс“, Организация на евреите „Шалом“, Пловдивски университет “Паисий Хилендарски“ и театър „Азарян“, НДК.

Продуцент: сдружение „Легал арт център“
Ръководител на проекта: Снежина Петрова
Административен директор: Ралица Братанова

Превод от старогръцки език: гл. ас. д-р Георги Гочев и Петя Хайнрих
Режисьор: Десислава Шпатова
Композитор: Асен Аврамов
Звук: Калин Николов
Сценография и костюми: Зина Генч
Асистент сценографи: Христина Дякова,  студенти от НБУ и Анна Амадеа и Валентина Райес от Akademie der Bildenden Künste München
Хореограф: Анна Пампулова
Фотограф: Павел Червенков
Художник: Цветелина Спиридонова
Графичен дизайн: Теодора Симова
Психодрама асистент: Алкесандра Гочева
Документалист: Найо Тицин и Васил Гарнизов
Консултант: Ивет Михелфелдeрдоцент в института по театрознание към Ludwig-Maximilians -Universität München – и студенти

Актьорски състав:

Медея – Снежина Петрова
Язон – Петър Дочев
Креонт – Владимир Пенев
Дойка – Станка Калчева
Корифей – Ася Иванова
Педагог – Ивайло Драгиев
Егей – Георги Гоцин
Вестител – Койна Русева
Античен хор – студенти от НБУ: Александрина Илиева, Антон Димитрачков, Вероника Янакиева-Христова, Виолет Панчева, Габриела Георгиева, Димона Савчова, Ивана-Калина Добревска, Ивона Маврова, Илиян Канев, ,Кирил Милушев, Кристина Найденова, Кристиян Славов, Майа Тинкова, Михаела Матева, Тодор Атанасов, Станимир Михайлов, Ралица Нейкова, Теодора Петрова и  Янита Даракова

Със специалното участие на деца от ромска, арменска, еврейска и турска общност в Пловдив.

Музика на живо: Стоян Караиванов /изпълнител на баян/ и група „ВАКАЛИ“