Социодраматични работилници
По проект „Медея“ 2018 – 2019 г
ПРОЕКТЪТ СЕ РЕАЛИЗИРА С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА на ОФ „ПЛОВДИВ ЕСК 2019“, Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и Гьоте-институт България.
ЕКИП Пловдив: Александра Гочева (социодрама асистент), Георги Гочев (класически филолог), Снежина Петрова (актриса), Десислава Шпатова (режисьор), Найо Тицин (документалист).
17.02.2018, 18.02.2018, 17.03.2018, 18.03.2018, 14.04.2018, 28.04.2018
24.03.2018, 25.03.2018, 15.04.2018, 29.04.2018
24.02.2018, 25.02.2018, 15.04.2018, 29.04.2018
По проект „Походът на аргонавтите от Филиповци и Факултета“ – 2019 г
ПРОЕКТЪТ СЕ РЕАЛИЗИРА С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА на Национален фонд „Култура“ (програма: Социално ангажирани и общностни изкуства) и Столична програма „Култура“ (направление: Визуални изкуства).
ЕКИП София: Александра Гочева (социодрама асистент), Георги Гочев (класически филолог), Снежина Петрова (актриса), Найо Тицин (документалист) и Васил Гарнизав (документалист, фотограф).
Фондация „Здраве и социално развитие“
Кв. Филиповци – 23.02.2019 и 24.02.2019 г.
Кв. Факултета – 23.03.2019 и 24.03.2019 г.
В античния театър, в трудни ситуации, които хората не могат да разрешат сами, на сцената се появявали богове – висяли във въздуха на платформа, издигната от кран. Римляните нарекли този ефект deus ex machina, бог от машина. Така, изразът deus ex machina станал нарицателен за решение, което идва отвън.
Какви решения взимаме ние в трудни ситуации, когато няма слезли при нас богове? Как се справят най-уязвимите – децата?
Носители на универсално съдържание, митовете са най-старото образователно и възпитателно средство. Благодарение на историите, които разказва, митът внушава определени ценности, считани за важни в общността. Така митът се явява едно от основните средства за причисляване на индивида към общностния живот. Първите впечатления за света извън дома и семейството детето добива именно чрез митовете и приказките.
Митът обаче има още една функция. Той показва важни и често неразрешими конфликти в общността и света, и съответно – дава разбиране за техния смисъл и решения за тяхното преодоляване. Така митът изпълнява и терапевтична функция. Онзи, който е засегнат от определен конфликт или травма, често намира чрез героя на мита, за когото слуша или чиято роля играе, един вид обяснение за съдбата си и евентуално облекчение.
Какъв беше подходът ни?
Проведохме поредица от целодневни обучения с около 12 деца в група, които бяха разделени в две сесии – психодраматична работилница от 10.00 ч. да 12.00 ч. и художествена работилница от 13.00 ч. до 15.00 ч.
През 2018 г. подготвихме сценарий и въвлякохме деца от различни общности в Пловдив – еврейска, арменска, ромска и турска, в психодраматична игра, изградена върху античния мит за Язон и Медея. Чрез символите на родителя, който убива децата си, и децата, които пасивно понасят съдбата си – е представена най-силно драмата на човека, който не знае какво да направи в трудна ситуация.
През 2019 г. върнахме историята назад и подготвихме сценарий за игра на децата от ромските квартали в София на тема „Златното руно и аргонавтите“ – историята, в която Медея и Язон се срещат. Така затворихме целия цикъл – от срещата на двамата родители /Язон и Медея/ до тяхната трагична раздяла, в която децата им стават преки жертви.
В ролите на възрастни, на царе и царици, на свидетели и участници, на богове и природни стихии, децата трябваше да взимат решения и да изработват екипни стратегии. Всеки отбор създаваше свой авторски план и го разиграваше, а другият го следваше.
За всяко обучение беше предвиден реквизит – черни, сини и червени платове, корони, камъни, череп, пари, хляб, кукла, въже, маски, шалове и накити, златен плат, столове, саби, цветя, акордеон/китара и всякакъв наличен в залите реквизит. Децата строяха антични градове, царства, морета, скали и кораби. Те рисуваха спонтанно пейзажа на трагичния сблъсък, който за нас ставаше вътрешен пейзаж на ситуацията. Често се появяваше Детето-демон – без роля, двойник на Медея – чиста разрушителна енергия. В едно от обученията децата откриха и използваха Дюшек/стена – така брачното ложе се трансформира в стена и оръдие в битката между Язон и Медея. В повечето случаи имахме пасивен Язон/активна Медея – Язон обикновено беше по-малко момче. Имахме и реална чуждоезична Медея – в Столипиново, момичето в ролята на Медея живееше в Лондон и всички деца бяха пристрастени към нея, опитваха се да говорят и те на английски, да я имат за себе си, което предизвикваше конфликти в отношенията им. Едно момченце не можеше да си избере персонаж, но откри кукла, която много му хареса и така стана Егей – бездетният цар, чийто блян за дете го среща с Медея.
От нещо древно и далечно, историята на Медея се превръщаше за децата в нещо тукашно и тяхно. Без да искат, разбирайки историята, те започват да разбират и себе си чрез нея.
Сесията завършваше с групово споделяне, в което децата говорят за своите впечатления, а след това обучителите им разказват финала на всеки мит – как в него се разрешават конфликтите.
Разказ за обученията от първо лице
