Спектакълът "Медея" - от мита до драмата

Митът за златното руно и аргонавтите представлява група легенди от различно време, свързани с три области в Древна Гърция – Беотия, Тесалия и Коринт. Първоначално митовете се предават устно, а по-късно стават сюжет и на литературни произведения. Никое литературно произведение от Древна Гърция не разказва целия мит, а само отделни епизоди.

Най-старият, запазен цялостно литературен текст, свързан с мита за златното руно и аргонавтите, е четвъртата Питийска ода на поета Пиндар от 466 г. пр. Хр. През V в. пр. Хр. митовете от цикъла за златното руно стават популярен сюжет за драматургични произведения, но единственото оцеляло от тях е „Медея“ на Еврипид, представена през 431 г. пр. Хр. Век и половина по-късно поетът Аполоний от о-в Родос създава по Омиров образец поемата „Аргонавтика“ в четири части, която е и най-дългото запазено произведение по мита. И тази поема обаче не представя цялата легенда, а отделни епизоди от похода на аргонавтите. Интерпретиран неведнъж в епохата на Елинизма, митът преминава и в римската литература. От десетките преводи и интерпретации обаче е оцеляло изключително малко; заслужават внимание малкият епос за Медея, включен в Седма книга на „Метаморфози“ от Овидий, и трагедията „Медея“ на философа Сенека със сюжет, сходен до този на Еврипидовата трагедия.

Представен като поредица от събития и случки, митът може да се раздели на два разказа. В първия влизат събитията около появата на златното руно, а във втория – събитията около неговото връщане в Елада и последствията от тях.

Някога царят на Беотия Атамас (името му означава „с богата жътва“) се оженил за нимфата Нефеле, от която имал две деца – Хеле и Фриксос. По-късно той изоставил Нефеле и се оженил за Ино, която му родила двама синове – Леархос и Меликертес. Понеже мразела заварените си деца, Ино убедила жените на Беотия да засеят в земята изпечено зърно, настанал глад и когато Атамас изпратил хора в Делфи, за да попитат жрицата на бог Аполон как може да се прекрати това бедствие, подкупени вестители донесли, че боговете искат човешка жертва. Атамас се съгласил да пожертва Хеле и Фриксос, но бог Хермес изпратил летящ овен със златно руно, който отнесъл двете деца в далечната страна Колхис (или Колхида, разположена на черноморския бряг на днешна Грузия). По пътя Хеле паднала от овена и се удавила в морето (което било наречено по нейно име Хелеспонт), но Фриксос стигнал до Колхис, принесъл овена в жертва на Зевс, а руното посветил в местното светилище на бог Арес. След време боговете наказали с лудост Атамас и Ино: Атамас пронизал със стрела сина си Леархос, а Ино скочила в морето с Меликертес.

Години по-късно действието на мита се пренася в тесалийския град Йолкос. Цар Айсон изпратил сина си Язон на обучение при кентавъра Хирон, но когато Язон се завърнал, тронът му била завзет от неговия чичо Пелиас. За да премахне своя племенник, Пелиас го изпратил на опасна мисия: да върне в Елада руното на златния овен. Язон събрал около себе си най-известните елински герои и с кораба Арго отплавал за Колхис. В Колхис аргонавтите получили подкрепа от местната принцеса Медея, която Афродита принудила да се влюби в Язон. Тя дала на героя магически средства, за да вземе руното, след което посякла брат си и разпръснала парчетата от тялото му, за да забави преследвачите на Арго. Язон се завърнал благополучно в Йолкос, но Пелиас отказал да изпълни своето обещание и Медея го отстранила с хитрост. Тя убедила дъщерите му, че може да го подмлади, като го потопи в някаква магическа отвара, в която преди това подмладила стар овен. Подучени от нея, дъщерите насекли баща си на парчета. След смъртта на Пелиас обаче Язон не получил царството, ами бил прокуден от Йолкос заедно с Медея. Двамата се преселили с двете си деца в Коринт.

Именно оттук започва сюжетът на трагедията „Медея“ от Еврипид. Решен да осигури по-добро бъдеще за себе си, Язон изоставил Медея и децата си, за да се ожени за дъщерята на местния цар Креонт. Креонт, който се опасявал от отмъщение, заповядал на Медея да напусне незабавно Коринт заедно с децата, но тя го измолила за ден отсрочка, като междувременно се уговорила с атинския цар Егей, минаващ през Коринт, да я приюти в Атина в замяна на средство срещу неговото безплодие. Спечелила отсрочка и съюзник, Медея изпратила по децата си отровни дарове на годеницата на Язон, която умряла в страшни мъки заедно с Креонт. За да отмъсти на Язон, Медея убила двете си деца и не позволила на баща им да ги погребе. Мъртвите деца положила в местния храм на Хера и заповядала на коринтяни да организират в тяхна чест ежегоден празник. В края на трагедията Медея отлетяла за Атина на крилата колесница – дар от нейния дядо, бог Хелиос.

Именно оттук започва сюжетът на трагедията „Медея“ от Еврипид.