"Медея" в Театър Азарян, НДК

Премиера на спектакъла „Медея“ на сцената на Театър Азарян, НДК в София – 8 и 9 октомври 2019 г.

ТВОРЧЕСКИ ЕКИП - СПЕКТАКЪЛ

Режисьор: Десислава Шпатова
Превод на „Медея“ от старогръцки език: гл. ас. д-р Георги Гочев и Петя Хайнрих
Композитор: Асен Аврамов
Звук: Калин Николов
Сценография и костюми: Зина Генч и Христина Дякова
Ръководител на сценографски екип: Христина Дякова
Асистент сценографи: Теодора Церовска и Александра Ангелова от НБУ
Хореограф: Анна Пампулова
Художник: Цветелина Спиридонова
Социодрама асистент: Александра Гочева
Графичен дизайн: Теодора Симова
Фотограф: Павел Червенков

С УЧАСТИЕТО НА:

Медея – Снежина Петрова
Язон – Петър Дочев
Креонт – Ивайло Герасков
Дойка – Станка Калчева
Корифей – Ася Иванова
Педагог – Ивайло Драгиев
Егей – Георги Гоцин
Вестител – Койна Русева
АНТИЧЕН ХОР – студенти и алумни от програма „Театър“ на НБУ: Александрина Илиева, Антон Димитрачков, Вероника Янакиева-Христова, Виолет Панчева, Габриела Георгиева, Димона Савчова, Ивана-Калина Добревска, Ивона Маврова, Илиян Канев, Кирил Милушев, Кристина Найденова, Кристиян Славов, Майа Тинкова, Михаела Матева, Тодор Атанасов, Станимир Михайлов, Ралица Нейкова, Теодора Петрова и Янита Даракова.

През 2021 г. в състава на хора се включиха и Александър Гочев, Йоана Кьордимова, Калоян Иванов, Магдалена Георгиева, Миляна Ношкова, Ния Балчева и Петя Станчева.

Музика на живо: Стоян Караиванов (изпълнител на баян) и група „ВАКАЛИ“

Със специалното участие на деца от ромската общност в София, преминали през обученията и съпътстващите събития на проект „Медея“.

ПРОЕКТЪТ СЕ РЕАЛИЗИРА С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА ОФ „ПЛОВДИВ ЕСК 2019“, СП „Култура“, НФ „Култура“, Министерство на културата, Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и Гьоте-институт България.

Партньори

Театър Азарян на НДК, Нов български университет и Фондация „Здраве и социално развитие“

Медиите за Медея

3-7.07.2019 | в. Литературен вестник, бр. 25/2019, стр.3

Изстъпвайки от сцената, Иван П. Петров

„Медея е тотално сама. Сама е в началото на пиесата, поставена над сценичното пространство, като фон, като тътен зад гърба, като психическо отклонение, дебнещо в миналото на личностна история, като нещо стаено, гъсто и мрачно. Слизането й към самото игрално пространство е маркирано само от един дълъг, дълбок, потрисащ траурен стон. Заявяването й като действащ субект на сцената е чрез тази еманация на печал и обреченост; задвижването й, насочено надолу – тя слиза и всъщност това слизане започва да генерира сюжета.“

Виж още